Анна Нетребко, Роландо Вилазон- "Травиата", Залцбург, 2005

Вижте тази "Травиата". Представлението е от 2005, Залцбургския фестивал.
Това е нещо неописуемо. Гласовете  на двамата- нещо невероятно.
Целият замисъл също е нещо невероятно- костюмите, декорите. Екстравагантно, но с вкус.
Съвременен "прочит", но какъв!
Операта е жива, Дами и Господа!


Анна Нетребко- такава Виолета не съм виждал. Да, нито при Калас... Да.


Премиерата на "Травиата" в Италия се е състояла на 6 Март 1853, а световна премиера на Операта на Джузепе Верди през 1856.
Това е 22 години преди освобождението на България от Турско робство.
Просто... за справка са тези дати.

Йосиф Бродски

"...Независимо от того, является ли человек писателем или читателем, 

задача его состоит прежде всего в том, чтоб прожить свою собственную, а не навязанную или предписанную извне, даже самым благородным образом выглядящую жизнь."

Йосиф Бродски

Книгата на Соломон Волков - "Диалози с Йосиф Бродски" е едно от най-интересните неща за четене напоследък от двете, трите неща под ръка. Невероятна  книга, наистина. "Караваджио" на Хелън Лангдън  - малко скучновато. Хенинг Мaнкел - за морето (ако ще има такова).


Бродски- Нобелов Лауреат по Литература, дисидент, емигрант, човек без формално образование, преподавал Руска литература в едни от най-престижните Американски Университети. "Образованието" никога не е всичко, но необразован с тежест може да е само много надарения. Така че... .

Рихтер

На 1 Август 2010 се навършиха 13 години от смъртта на Святослав Рихтер.
Бог Да го Прости!


Аз не съм от тези, които "дойдоха" при Рихтер от фанатизъм. Всъщност, аз не знаех почти нищо за него до 1997, макар че ми се струва че го бях виждал веднъж на концерт в една полупразна зала по време на "Мартенските Музикални Дни" през 80-те години. Моята първа "среща" с Рихтер бе след филма на Бруно Монсанжеон " Рихтер-Енигма" ( неправилно превеждан като "Рихтер- непокореният"). И след час и нещо филм, със седмици не преставах да чувам тази музика. Особено Хайдн и Рахманинов. А аз не харесвах Рахманинов дотогава. Изобщо. Как бе възможно един "Етюд Табло", изпълнен в полумрачна зала, да има толкова влияние? да рисува картини, да покорява с искреност и чистота, да е толкова свеж в своите асоциации?


Рихтер има трудна и сложна съдба. Единствено възможна в рамките на дивия Сталинизъм и още по-бездуховния комунизъм, наследил го. 
Но Рихтер не стана "продукт на своето време", както Гилелс или Ойстрах, или Коган (Леонид), колкото и тъпите комунисти да се опитваха да го направят рекламна чебурашка. Винаги съм смятал че, Рихтер е може би единственият случай в историята на комунистическата пропаганда, когато качествата на пропагандирания обект напълно се покриваха с реалната личност.


Какво да каже човек за един гений? какво да напишем за неговият Бах, Бетховен или Шуберт? За единственият възможен Рахманинов, чийто Етюди и Прелюди под изпълнението на Рихтер се превръщаха в картини... . Да, Рихтер бе велик пианист. Неговият гений бе в дълбокото разбиране на музиката, в правилната рамка на интерпретацията, в отсъствието на "идиосинкразии" (толкова характерни за плеяда пианисти през 20 век), в неговата всеотдайност ( "влизам в музиката като в Манастир"). Именно разбирането на музиката... историческите и рамки, епохата на написването и. "Лепенето на формата", което е толкова, толкова трудно. Вътрешната идея от която произлиза и цялото. Да видиш онова, зад нотите, зад написаните символи, темпа, онова което само с виртуозност не се "вижда". Всичко това е тоолкова трудно и непостижимо за обикновеният "смъртен". 


Днес всички се стремят да "забравят" Рихтер, когато се пуска пиано музика. Или просто се отнасят с леко и повърхностно пренебрежение и непукизъм към него. Или когато коментират велики пианисти от миналото, се правят че Рихтер изобщо не е съществувал. Правят се на "бодри, недоволни" и бунтари ( в чаша вода) ( вж прочутия позьор Даниел Баренбойм или дребничкия, но ужасно креслив Алфред Брендел, който във всички възможни интервюта споделяше че щом "чуя Рихтер по радиото, го затварям веднага").
Други пък започват да броят грешните ноти на един човек във възраст 78-80 години, изпълняващ свръхсложни неща от пиано репертоара. Във възраст, когато повечето хора спят с торбичката лекарства, и се придвижват с патерици . 
Какво да се прави... човешката същност не се променя.


Истината си остава една- Рихтер бе най-великият пианист от Втората половина на 20 век, и обективно погледнато, в двойката (със Сергей Рахманинов) най-велики пианисти, живели някога и оставили ни запис.