Рихтер

На 1 Август 2010 се навършиха 13 години от смъртта на Святослав Рихтер.
Бог Да го Прости!


Аз не съм от тези, които "дойдоха" при Рихтер от фанатизъм. Всъщност, аз не знаех почти нищо за него до 1997, макар че ми се струва че го бях виждал веднъж на концерт в една полупразна зала по време на "Мартенските Музикални Дни" през 80-те години. Моята първа "среща" с Рихтер бе след филма на Бруно Монсанжеон " Рихтер-Енигма" ( неправилно превеждан като "Рихтер- непокореният"). И след час и нещо филм, със седмици не преставах да чувам тази музика. Особено Хайдн и Рахманинов. А аз не харесвах Рахманинов дотогава. Изобщо. Как бе възможно един "Етюд Табло", изпълнен в полумрачна зала, да има толкова влияние? да рисува картини, да покорява с искреност и чистота, да е толкова свеж в своите асоциации?


Рихтер има трудна и сложна съдба. Единствено възможна в рамките на дивия Сталинизъм и още по-бездуховния комунизъм, наследил го. 
Но Рихтер не стана "продукт на своето време", както Гилелс или Ойстрах, или Коган (Леонид), колкото и тъпите комунисти да се опитваха да го направят рекламна чебурашка. Винаги съм смятал че, Рихтер е може би единственият случай в историята на комунистическата пропаганда, когато качествата на пропагандирания обект напълно се покриваха с реалната личност.


Какво да каже човек за един гений? какво да напишем за неговият Бах, Бетховен или Шуберт? За единственият възможен Рахманинов, чийто Етюди и Прелюди под изпълнението на Рихтер се превръщаха в картини... . Да, Рихтер бе велик пианист. Неговият гений бе в дълбокото разбиране на музиката, в правилната рамка на интерпретацията, в отсъствието на "идиосинкразии" (толкова характерни за плеяда пианисти през 20 век), в неговата всеотдайност ( "влизам в музиката като в Манастир"). Именно разбирането на музиката... историческите и рамки, епохата на написването и. "Лепенето на формата", което е толкова, толкова трудно. Вътрешната идея от която произлиза и цялото. Да видиш онова, зад нотите, зад написаните символи, темпа, онова което само с виртуозност не се "вижда". Всичко това е тоолкова трудно и непостижимо за обикновеният "смъртен". 


Днес всички се стремят да "забравят" Рихтер, когато се пуска пиано музика. Или просто се отнасят с леко и повърхностно пренебрежение и непукизъм към него. Или когато коментират велики пианисти от миналото, се правят че Рихтер изобщо не е съществувал. Правят се на "бодри, недоволни" и бунтари ( в чаша вода) ( вж прочутия позьор Даниел Баренбойм или дребничкия, но ужасно креслив Алфред Брендел, който във всички възможни интервюта споделяше че щом "чуя Рихтер по радиото, го затварям веднага").
Други пък започват да броят грешните ноти на един човек във възраст 78-80 години, изпълняващ свръхсложни неща от пиано репертоара. Във възраст, когато повечето хора спят с торбичката лекарства, и се придвижват с патерици . 
Какво да се прави... човешката същност не се променя.


Истината си остава една- Рихтер бе най-великият пианист от Втората половина на 20 век, и обективно погледнато, в двойката (със Сергей Рахманинов) най-велики пианисти, живели някога и оставили ни запис.