Сергей Рахманинов

   Да, Рахманинов. Често се усещам, че мисля за този човек. Или когато видя негови снимки, или когато слушам неговата музика. Две снимки- два момента. Първата е от 1892, млад човек, пълен с амбиции. Втората е от средата на 20-те, Калифорния, САЩ, на върха на славата- и като композитор, и като концертен пианист. Емигрантът Рахманинов, като едно дърво без корен. Заминал от комунистическа Русия, точно в Ноември 1917 ( с последния влак ), с 500 рубли в джоба, два куфара, две деца, и нотите на няколко негови съчинения. Оставил в Русия богатство, имение, пари, слава. Почти не свирил класически репертоар дотогава, и принуден да го шлифова наново, за да продължи кариерата си вече като концертен пианист. Пристигнал в САЩ ТОЧНО в деня на обявяване на примирието (1918), и за няколко години утвърдил се като най-високо платения концертен пианист в света. 

     Каква е съдбата на едно дете от проблемно семейство, полу-изоставено, отглеждано от близки и роднини, живяло в пансиона на Зверев, където Бог знае какви неща са му са се случвали за всичките тези години... . Да, все за Рахманинов става въпрос. И при всичките тези изпитания, една забележителна личност. Не една загубена личност, а една наистина забележителна личност. А какви други личности имаше в този век- Дебюси, Хофман, Равел, Елгар. Но Рахманинов успя да ги надскочи не с една, а с три глави. Защо? Как стана това от едно дете, което изгониха от Консерваторията, поради "липса на талант"? Дете, което с помощта на Ал. Зилоти бе "приютено" в дома-пансион на Зверев, и там живя години, изоставено от близки и роднини... . Как става един току що завършил Консерваторията блестящ, но никому неизвестен пианист и "аматьор-композитор", за едно десетилетие да стане водещата музикална фигура в Русия след смъртта на Чайковски? Само талант?
     Какви са тези морални сили, движещи една фигура, в тъмните дебри на Царска Русия да пробие до самия връх за толкова кратко, и то при наличието на такова обилие от таланти, композитори, диригенти, изпълнители? Да, имаше и други- Шаляпин, например. Който няколко години му трябваха, за да се откаже от поста на писар, и да повярва в своя талант, и във възможността да се изхранва от него. Не е случайно че и бяха приятели и се обожаваха взаимно. Какво чудо е било да присъстваш например на "Борис Годунов" с диригент-Рахманинов и водеща роля- Шаляпин... .

Какви бяха тези хора тогава? 
      Защо днес няма нищо подобно? Назовете един композитор от края на 40-те до днес, можещ да се сравни с Рахманинов. Или един певец от ранга на Шаляпин... .
       Загадка... .
       Нагибин също писа за Рахманинов, и събира материали за него. Но после по Божа Воля ги загуби всичките. И така не успя да напише книга за Рахманинов... за радост. Както се вижда от дневника на Нагибин, и независимо от това, колко голям писател бе, имам чувството че, Нагибин едва ли нещо бе разбрал от същността на Рахманинов.
       Има толкова спомени за Рахманинов- и на "партийната" Мариета Шагинян, и на други хора. Но може би най-искрените са на Матвей Пресман- негов близък приятел от детството, от пансиона на Зверев... и колко неизказани неща има там.  

       Вторият Концерт за пиано на Сергей Рахманинов е най-великото музикално произведения на 20 век.
       А изпълнението му от Святослав Рихтер, с Варшавската Филхармония, под диригентската палка на Вислоцки- най-значителния класически запис на 20 век.